Ако това е статия писана от журналист ето реални разкази за „руската военна мощ и технически гений“ от Виктор Суворов. Направил съм съкращения и извадки от оригинала за по-кратко......През живота си съм бил, вярно, само в един съветски автомобилен завод и той ми направи потискащо впечатление. Оборудването на завода е произведено в Америка през 1927 година и продадено на Германия, която през целия предвоенен период и през цялата война го експлоатирала безмилостно, до скапване.
През 1945-а това вече напълно износено и повредено от снарядите оборудване било откарано в СССР и с него започнали да произвеждат москвичите. Перспективният план на завод „Москвич“ не предвижда смяна на това оборудване до 2000 година, а какво ще стане по-нататък, ще видим. Но напълно възможно е Съветският съюз да установи още един рекорд.
...
......Работата се запичаше. В братска Чехословакия определено се набелязваше нещо като онова, което бе станало в братска Унгария през 56-а година. Явно ще се наложи да им оказваме помощ. А как, когато в един мотострелкови полк има такъв недостиг на основното оръжие — на бронетранспортьори?
.........
— И щом е тъй, как ще спасяваме братска Чехословакия, капитане?
— Ами както винаги, с нахалство. В първия ешелон, разбира се, имаме бронетранспортьори — в ГДР, в Полша и в крайграничните окръзи. А ние тук в тила, във втория и третия ешелон, трябва само да вдигаме врява и да демонстрираме нашата готовност.
— А ако, не щеш ли, работата стигне до война? Ако се намесят американците?
— За това бъди спокоен. Никой никога не се намесва. Всичко ще изтърпят. Колкото по-голямо е нахалството ни, толкова по-голямо е тяхното търпение. То се знае, ще изпочупят с камъни прозорците на нашите посолства, а после с техни си пари ще ги ремонтират. Ще ни компенсират всичко до копейка. А подир туй ще започне обичайното смекчаване на международната обстановка и след една седмица всичко ще се забрави. Техните правителства ще имат интерес да забравят всичко час по-скоро. Хайде по една за изпроводяк и стига толкоз. Утре ще започне мобилизацията.
...
Тухленият бомбардировачЩастието паднало от небето.
Един американски стратегически бомбардировач Б-29 извършил принудително кацане на съветска територия. Бомбардировачът бил участвал във въздушно нападение против общия противник — Япония, и, повреден в боя, едвам можал да стигне до най-близкия съюзнически аеродрум — Барановското ....
...
На Йосиф Висарионович докладвали за станалото по време на съвещание.
Мнението било единодушно: под всякакъв предлог да задържим самолета за една седмица, за да могат специалистите да се запознаят с него.
— Ами ако изобщо не върнем самолета на съюзниците? — попитал Великият вожд и Учител, след като разпалил лулата си.
— Ще се засегнат съюзниците, другарю Сталин — предпазливо му възразил Молотов.
— Могат да прекратят доставките — добавил Каганович. — Какво ще правим без студебейкъри?
Великолепният американски армейски камион „Студебейкър“ бил признат от всички — като се почне от обикновените войници и се стигне до маршалите — за най-доброто военно возило. Прочутите руски катюши БМ-13 се монтирали само на тези американски камиони, а и не само те. Съветската артилерия била най-мощната в света, но неин основен влекач и транспортьор на боеприпаси бил пак американският студебейкър. Снабдяването на цялата грамадна армия се осъществявало изключително със студебейкъри. Освен камиони съюзниците давали и още сума неща, твърде важни за Съветската армия — от свързочни средства и джипове до изтребители „Аерокобра“, бронетранспортьори и танкове.
Доставките можели всеки миг да бъдат прекратени и като взели това под внимание, членовете на Политбюро се позамислили. Всички предпазливо се изказвали против предложението да не се връща бомбардировачът. Единствен Берия мълчал, изчаквайки, мъчейки се да разбере накъде бие Великият учител.
А Учителят (Сталин) презрително изпуфтял в отговор на опасенията на Политбюро и заявил:
Германия скоро и тъй и тъй ще я удушим, а кое ще е на ред след това? Как ще воюваме срещу Англия и Америка без стратегически бомбардировач? Съюзниците ще преглътнат това — добавил той, след като подръпнал от лулата си, — ще се поядосват малко и ще забравят станалото. А бомбардировачът да се прекопира едно към едно и след година да лети.Членовете на Политбюро дружно се съгласили. Всички те отлично знаели основния принцип на Вожда и Учителя: с приятел и съюзник се дръж като с жена — колкото повече я биеш, толкова повече ще обича.
....За ръководител на копирането бил назначен най-добрият от съветските авиационни конструктори А. Н. Туполев и новият съветски стратегически бомбардировач впоследствие получил неговото име — Ту-4.
......Б-29 бил разглобен на хиляди най-дребни съставни части, които били разпределени между министерства, ведомства, конструкторски бюра и НИИ с категоричното нареждане да се прекопира детайлът, агрегатът или приборът и след 10 месеца да се пристъпи към серийното му производство.
.......Трудностите се заредили още от самото начало на копирането. Първо, не можело и дума да става за използване на метричната мерна система. Защото, ако се намаляло, макар и с десет милиграма, теглото на всяко нитче, това в резултат можело да доведе до намаляване на якостта на цялата конструкция. Ако теглото се увеличело поне малко, това можело да се отрази върху теглото на целия самолет. Туполев разбирал, че ако ще копира самолета, трябва да копира всичко подред, включително нитовете, винтчетата, гайчиците и болтчетата.
Съветските търговски представители в Канада, Англия и САЩ започнали на малки партиди, за да не събуждат подозрение, да закупуват измервателно оборудване. Спешно се наложило да бъдат преобучени хиляди инженери, техници и работници да боравят с дюймове, футове и фунтове.
.....Намерили на лявото крило малка дупчица; нито аеродинамиците, нито специалистите по якостта — никой понятие си няма за чий е такава дупчица. Нито тръбичка стига до нея, нито кабелче, а на дясното крило такава дупка няма. Провели експертиза: оказало се, че дупчицата е пробита с бормашина едновременно с другите отвори за нитовете. Ами сега? Най-вероятно е била пробита по погрешка, а после са забравили да я запълнят, прекалено нищожна е. Питат главния конструктор какво да правят.
— При американците има ли я?
— Има я.
— Тогава за какъв дявол ме питате? Заповядано е едно към едно!
Така на всички стратегически бомбардировачи Ту-4 на лявото крило се появило малко отворче, пробито с най-тънкия свредел.
През целия самолет от пилотската кабина до „опашния Чарли“ минава херметичният изход — тясна тръба, по която на четири крака можеш да преминеш от единия край на самолета до другия. Херметичният изход отвътре бил боядисан със светлозелена боя (над която също дълго работило някакво конструкторско бюро), но в самия край, на последните метри той бил бял. Може би някое войниче го е боядисвало отвътре, но му се свършила боята, после самолетът излетял да изпълнява задача с недобоядисан херметичен изход. Само че заповедта била: да се прекопира всичко едно към едно — и затова на всички съветски бомбардировачи боядисването на херметичните изходи не само точно повтаряло цвета, но и съответствало до дюйм на американския образец: докъде трябва да е светлозелената и откъде да започне бялата боя. После във всички инструкции било вписано как трябва да се боядисва самолетът отвътре.
Междувременно на територията на Съветския съюз извършили принудително кацане още два Б-29. Изяснило се, че дупчици по крилата няма. Херметичният изход на единия бил боядисан със светлозелена боя от началото до края, а на другия бил изцяло бял. Пак въпроси към главния конструктор: какво да правим?
За Туполев и тук нямало проблеми: заповядано е да изкопираме самолета, който кацна пръв, а за тия никаква заповед няма. Така че копирайте!
....Върху всички, които вземали участие в създаването на „Тухления бомбардировач“, се изсипал златен дъжд. За кратко време били връчени 57 Сталинови награди „За разработване на нова бойна техника“. Берия, Туполев и Яковлев освен това получили и по орден „Ленин“.
...
Когато войниците и сержантите плъзнаха по бомбардировача, аз скришом почерпих авиационния сержант с цигара: на аеродрума това е забранено, а той май беше останал без цигари.
— Чувай, службо, „Аргон“ устройство за защита на опашката ли е?
— Да.
— То е било монтирано на Ту-4.
— За такъв не съм чувал. А на Ту-16, Ил-28 и Ту-95 го има, а сигурно и на други.
— И всичките му винтчета ли не са метрични?
— Тя почти цялата електроника не е метрична.
— Откъде накъде?
— Явно са крали от врага едно към едно. Целият бомбардировач се състои от части, които или сме купили уж за граждански самолети, или сме задигнали отнякъде и изкопирали, или от такива, които са се използвали още преди трийсет години. Затова го наричат тухлен!
http://chitanka.info/text/2039/29
И на върха на пирамидата, строена от „робите на труда“, седят самодоволно фараоните от старто „царство“.....