Моята слабост и страст

Каква част от окръжността е сцепеният лагер, та да държи без да се мъчи да излиза?

260-270° - силата действа в посока черупката и не излиза. Шибаното бе с "поставянето". Нагласих аз идеята за болтовете от двете страни да играят контри. Да държат около осста да не превърти и черупката по остта да не се местти. Обаче фрезован на място бронза пасна идеално по вала. Като го срязах, разбира се сви и черупката не я държеше нищо. Та нея я нанизах частично на вала да "зяпне" и така поставих обратно в металната шийка. Стегнах леко болтовете и заспа без да мърда..

Ръчният лост на усуквачката за какво служи? Настройки?

Връща в изходно положение цилиндъра. Когато натисне машината, връща притискача назад но цилиндричното тяло е където е усукано. Отваряш страничната правоъгълна стяга и вадиш странично детайла а с ръчката завърташ процепеното нагоре. Не може да е автоматично защото като натиснеш педала, хидравликата избутва до стопер който ти центроваш. А пуснеш и тя моментално се връща сама в изходно положение. Предвидена е за ръчно сгъване по принцип.

Премиите за рационализацията кога ще ги раздават?

Ей това е хубав въпрос.. "Тати ще ме води на море ама..." Надявам се, понеделника да има още една демонстрация и после те да си удържат на думата за финансовата част но... да видим.

Първо опитах на кутията на служебния шублер , и после направих една бронзовка.. За съжаление отражението е такова, че стои странно ка намерата но в действителност е доста по-добре и детайлно.
Грубо бе минато с 2мм челна фрезичка и след това с 30°-V инструмент с диаметър 0.2мм на върха. За съжаленеи смених 2 за да направя бронзовото на пук на 11 800 оборота в минута и към 0,015 на зъб..
Чайна майна а и това е доста остричко на върха и тънко за да очаквам нещо особено.. Вероятно ако на грубо бе минато и с една сферчна с 1мм диаметър щеше да е по-добре ама стана и тъй

Тия "органични" форми си искат заоблен връх за избягване на назъбването. Само че най-тънкият, с който разполагам, е r=0.25. Всъщност е коничен, спирален с такова закръгление на върха.
А тези гравьорчета, особено с ъгъл 20-30 градуса са страшно крехки. От опит установих, че повече ги чупи скоростта на подаване в материала. Но общо взето дълбочините ми са към 0.05 мм, че и по-малко на пас. Работил съм на месинг и на мед. Второто бяха едни дребни фигурки върху меден електрод, които после с ерозия се прехвърлят на стомана за матрица.

Eто още един опит:

Финалното минаване бе с такъв инструмент:

Това от серията на ИСКАР за надписване. 0.25 диаметър на върха , като той е закръглен, 30° ъгъл. От там 11800 оборота и по 0,025 на оборот. Тъй кто инструмента има около 1.8мм дълбочина стана за тоя тест и то всъщност доста добре..

О, доста по-добре се е получило.

Явно малко съм изтървал подробностите в развитието на ESP от клона на CNC въпреки, че в 3Д принтерите те навлязоха доста. Имам спомен, че по едно време GRBL бе транслиран за къде по-бързите контролери, но постепенно загубих до къде са стигнали. Това обаче ми изглежда доста интересно: http://wiki.fluidnc.com/en/home

Не помня ставало ли е на въпрос, но имам при мен един японски помощник - робот от Фанук. Та в един прекрасен момент даде някаква странна аларма.
Аз като примерен, писах първо на немците да питам имам ли прави да се пробвам да му пренаредя акъла.. Не можело.. Трябвало техник. Защо? Защото имало някакъв защитен конд който не давали току така.. Е дойде пича, направи горе долу това което предположих че трябва да се направи, приказва с Швабенланд през повечето време.. и за ден и половина това коства на фирмата май към 10 бона.. Тия не се шегуват явно като стане дума за пари..
Гледам оборудване, и разни неща свързани с производството на безумни цени. Защото се предполага, че там ще се къртят яко кинти предполагам..
Нещо като дивотията която настана с рамта и видеокартите в последно време.

И аз отдавна не съм поглеждал до къде са стигнали. Последно компилирах GRBL за ESP32, пробвах го, тръгна и после спрях. Там проблема беше, че няма EEPROM и не може да си съхрани други настройки, освен тези, с които е компилиран. Или трябва при всяко пускане да се настройва.
Ще го разгледам това.

Странно.. Нали повечето от ESP имат 4 или 8Мб памет и могат да имат там записани неща? Щом GRBL за ардуино има параметри които се променят и запазват защото това да няма?
Поне в 3Д принтерите ползващи по-сериозни чипове много параметри се съхраняват...От това което аз съм видял де, а те не са много по-далече от CNC машина.
Но да оставим това, сега има невероятно изобилие от датчици, серво мотори, електроника и най-вече тези софтуери за микроконтролери и може да се направи не лоша машина..

Попадали са ми и такива например: https://www.machinetoolproducts.com/sie ... 01am000aa0
И сименс и хайденхайн имат по-леки варианти на сериозните индустриални контролери, предназначени за вторично вграждане. Така някоя по-сериозна механична фреза или по-стара машика, като и се добави CNC може да се превърне в готова за часпром (а и не само..)
Предполагам с подходящо серво и интерфейс към моторите дори би могло да се управлява и с GRBL..
Китайчетата продават подходящи и мерителни линийки и енкодери за обратна връзка но не мисля тези хоби контролери ще могат да се възползват изцяло от тях

Доколкото знам, тези платки с ESP32, които повтарят по конфигурация Ардуино, нямат EEPROM. Мина време, може и аз да не съм разбрал правилно. Платките за контролери, направени специално за това, може да имат и външен чип със сериен EEPROM или флаш памет за съхраняване на настройките.
Иначе за експеримент с GRBL направих една малка механика с някакви многоходови винтовес тефлоново покритие и гайки от машина на Хюлет Пакард с 3/4 инч на оборот и се получи с бързи ходове. Сложих един малък китайски лазерен модул - 6 вата - колкото за опита. GRBL има и управление на лазер чрез PWM и в началото на хода го пали пропорционално на ускорението, да няма прогорели точки в началото. Учудващо, но успях да гравирам разни картинки върху дърво.
Правих си експеримент като модифицирах сорс кода и пуснах и четвърна ос. С параметрите на реалната ми машина подкара моторите съвсем плавно и без засечки до 600 оборота/мин, аз по-нагоре не ги мъча, защото силно им пада въртящия момент.
Направих си и втора машина, но ... работата нещо стана кът

Ехее.. Че тя тази доста си е сериозна направо с тези винтове и шпиндел! Браво
А то 6 вата лазер не е чак малък.Дори напротив. Те 2-4 вата дават за спокойно надписване по пластмаса и дървении.

Да, герберчето си е много готино , и дори когато забавя по криви места намаля лазера за да не прогаря. Хитро се е сетил някой! Но то така или иначе работят и големите индустриални лазери в зависимост какво прави.
И да, така е - 8266 или ЕS32 са с външна памет. Запоен 4 или 8мб чип в зависимост за какво е, но за този случай вероянто може и по-малко като 0.5мб или дори 1
Преди мисля имаше и платки с някакви 32битови ARM чипове но не знам до кдъе стигнаха с тях.. не говоря за Мега а някакви малко по-особени и много по бързи.
Хубавото на герберчето е, че ползваш само sender софта да праща каквото е там като файл. А някои от тези програмки имат и хитра функция предварително да "опипа" повърхността създавайки 3Д корекционна мрежа и после да преизчисли нови точки спрямо профила с идеята да направи сравнително двуизмерна графика върху частична 3Д повърхнина или да изравни ако има малко кривина по повърхнината (наклон). На практика това е интегрирано и в 3Д принтерите където няма вече нужда ако има проба да гласиш масата спрямо дюзаат с болтчетата държащи я. Онова пипва и знае колко да компенсира между точки или квадрант

Между другото, "истинските" машини с които аз работя са точно така направени : централният компютър е този който управлява в реално време машината, и към него са PLC и външните модули (помпи, аварийни стопове, защити..). Екрана с управлението е втори компютър получаващ по LAN данни за позицията и параметри. Ако обаче той нещо се окъка този управляващ физически машината си изкарва до край програмата без да се вълнува. Така е и при фанук , сименс и хайденхайн управленията а вероятно и при хаас.
По време на първият ми стаж дори, помня машина с перфолента. Като магнетофон. Чете лентата и изпълнява изречение по изречение с буфер за две такива.
Като изкара програмата и я пренавива обратно.. Аз като работех сме правили "копия" на някои програми на лента но там просто я "вадиш' от паметта или вкарваш обратно. Иначе си работеше директно от машинната памет.

Кажи речи така работят и DNC програмите като sender-ите. В машина с малко акъл няма как да натикаш програма за 3д матрица с хиляди редове код. За това компа се закача, пуска се тая програма да налива през серийният порт и на практика машината приема 4 изречения работи, на 2рото завършено приема пак 4 и така докато изкара.. Или не спре тока на компа

Но сега с тези винтови двойки, профили, контролери които прави Джеки Чан много неща може. Или поне ще може докато тия в Брюксел не вземат да отрежат хептен възможността за внос..

Тя и другата също е със СВД и призматични релси. В резултат на безброй ъпгрейди
Но е с подвижен портал там имаме сериозна маса, която се ускорява и спира постоянно.
На новата реших да разделя движещите се маси - има неподвижен портал, което позволява да ползвам по-масивни опори и движеща се маса по Y.
Иначе продължавам с Mach3. Миналата година проведох лов за стари компютри с паралелен порт и имам два в резерв с Win XP.
Имам и един китайски контролер през USB, който работи, но някои от функциите, като например homing са реализирани в него и в плъгина. Т.е. Мача там е изолиран и при това иска непременно три отделни линии за крайните сензори. А при мен са вързани в паралел и хоумът става ос по ос. И типично за китайците, почти нищо за настройките на самия плъгин като описание. А там има такива.
Аз между другото модифицирах това при GRBL, за да освободя пинове.
Добрите външни контролери за Мача, например Smoothstepper през етернет, са доста скъпи. Но всички притежатели много ги хвалят.
Завчера ми дойде малко работа, та ще пробвам новата на живо с реални детайли.
Напоследък, понеже нямаше работа, изгледах доста клипове с 5-осни машини. Прави ми впечатление, че се ползва една и съща стратегия за детайли, които искат обработка от всички страни на заготовката. Първо се фиксира и върви обработка на петте страни, като дебелината на материала е по-голяма за да има "пънче", което да се захване в челюстите. Като свърши петте страни, се фиксира по очи и "пънчето" се изфрезова до нужната дебелина и се довършва последната страна.

По въпроса за стратегията, ето едно клипче.
https://www.facebook.com/reel/1415511133252131
Както се вижда, накрая остава да се крепи само от едната страна на неголямо ребро. По моите представи, когато се изтъни, няма ли опасност да започне да вибрира под режещото усилие? И как се елиминира това, ако се случва.

Tова което описваш, на практика се нарича 3+2 оси. Реално работи по 3 оси , а с останалите две само измества така че детайла да е удобен за работа.
Истинска 5 осна работа може да видиш в тези клипове където мести всички оси едновременно за да дяла разни неща из или върху детайла.
Обикновено такива са всякакви "органични" профили или обекти които са почти като моделирана форма. Едно видео което би трябвало да го има още (не ми се търси в момента) е на фрезоване на спортна какска за мотоциклет от блок алумин. Има и друго такова клипче показващо мапък модел на самолет изрязан от алуминиев блок върху стойка. Но освен специализиран подходящ пост процесор за такъв тип кам модул, трябва и специални термо държачи.
Това са такива без цанга. Прилича на "тръбичка". Натопля се в специална индуктивна система, поставя се инструмента и се охлажда. Няма болт,няма цанга и странно няма биене. Но пък стените на държача са тънки и може да се "навре" където друг не може.

Дали няма опасност да вибрира?
Има разбира се! И то не е като да не се случва. Но въроса е колко е отговорна повърхността, и ако трябва да се почисти малко с втори инструмент и малка прибавка.
А как се елиминира?
Не мога да говоря от името на правилите детайла, но това обикновено се работи (като на видеото) разбито на слоеве. Тоест стартира вероятно с важните повърхнини. В този случай със сигурност отворите. Те са изрязани докато блока е цял. След което се започва като "дърворезба" да се "открива" от горе към основата
Целта е да се работи от високото към основата, като след това да не се докосва по възможност това което е останало.
За това съдя по следите в единият ъгъл на детайла които са малко под ъгъл.

Такъв род обработка има повече за цел да се намали колкото може пребазиране за отделни операции. Колкото може да се групира повече обработка с един инструмент при едно залагане, толкова в дългосрочен план това е чиста печалба.
Не съм видял някой произвеждащ детайли да не мрънка, за това как можело по-бързо или да се мислело за опестяване защото : "няколко секунди на бройка, при Х бройки на час отнесено към време на годишна база..." . И обикновено на моя въпрос : а колко процента ще е моя дял ако успея да го измисля как, задалият въпроса се завърта на пета и изчезва..

Вибрациите се поемат при обработка с по-мапък инструмент. Например: ако имам плочка 80х60х3мм на която трябва да и смъкна 0.8мм и направя някакви отвори или малки джобчета. Не мога да я стегна яко,защото ще я накарам да се деформира физически, и второ при отнемането на материала вътрешните напрежения ще я накарат да се огъне.
Следователно я стягам супер леко в менгеме. Челюстите имат дълга страна за да има поне една контактна линия някъде по средата. И въпреки това, ако мина през нея със 100мм фреза ще спестя време. Но по материала ще има дунавски вълни и то чак груби. Да не говорим как може и да я надигне и захвърли на някъде.
В този случай, с 8-10мм фреза през 0.5мм и 60-70% презастъпване по диаметър ще го изчисти идеално почти без никакви особени деформации.
Аналогично е и при тези обработки. Докато е солидно се работи с по-груби инструменти след което с по-малки. А предвид материала изглежда алумин, то с високи обороти.

Има доста фирми правещи оборудване, но има доста от тях продаващи едни интересни специални челюсти. Те са с едни микро зъби на тях. Предварително в заготовката с машинка се правят готови подобни отворчета където тези зъби да се "вкопаят" и така изделието се захваща на много малка площ. След което на такава въртяща маса започва обработване до колото е възможно при едното залагане.


Тези с лан порт МАЧ контролери са ми попадали. Би трябвало да са наистина доста скоростни и хубави, но вероятно целта на такива е да се възстанови някоя по-стара машина с добавено управление. За някоя простичка 3 осна домашна не мисля има някакви нужди.
Не помня по кое време имах една такава червена платка с ARM процесор която играеше ролята на преходник за мача и си бе доста сполучлива и дори до 4 осна машинка можеше да поддържа. Това ме навежда на мисълта, че дори герберче с подходящи контролери и степери може дори да върне към живот и казанлъшка фреза.
За хоуминга като каза, за малките степери има тези нови уж немски чипове управляващи мотора в които има опция за следене на товар и хоминг реаизирани в чипа направо, а обратната връзка вързана през серийна шина. (нещо от сорта на i2c май..). Все пак магнитни или прости ключета са си за предпочитане.
Пък като спомена, че твоята ходи ос по ос в къщи, то няма нищо лошо защото има и доста индустриални машини по същият начин.
След което дойдоха тези с мерителните линийки и там вече няма значение къде и как ще я спреш. Дори и да мръднеш ос на ръка, после тя си знае че има разлика и пита да валидира..