Кофти момент

[Zois]

През седмицата ми се случи кофти случка и понеже не ми харесва да се оплаквам, приемете го по-скоро като споделяне на мъката с близък приятел.
Преди два дни ми откраднаха мотора. Направо, още не мога да го приема като реалност. След 15 години притежание и шофиране на няколко мотора, не допусках, че това може да ми се случи на мен. Не и тук където съм (не в БГ), в сравнително тих квартал, от двора на къщата, където живея. Но явно за всичко си има „първи път”, а може би и кризата започва да си казва думата. И ако икономическата стойност на този мотор, бих преглътнал по някакъв начин, то за сантименталната му стойност ще ми е много трудно. Радостните мигове и преживявания ще останат за дълго в съзнанието ми,. Ще ми трябва доста време, докато спомените избледнеят. На всичкото отгоре 99% съм сигурен, кой стои зад цялата работа, но за момента не мога да направя нищо.
Е, това е. Сега ми е някак си по-леко.

[Пачо]

Ееей майка му мечка, моите събелезнования зоис!
Не са ми крали мой мотор, но на двама приятели им крадоха. Единият го намерих аз. Откраднаха го от 4-тия етаж на общежитието, от коридора. Същата нощ бях цепил двигателя на моя и го бях сглобил към 3 часа сутринта. Това в стаята ми. И понеже имам алергични реакции от масла със сяра (скоростите), бях заспал на отворени врата и прозорец за течение.

На сутринта ставам и на гледам мотора на другия момък от стаята липсва от коридора, моят си беше в стаята. Момчето не беше в София по това време, обадих му се д аму кажа и ... тръгнах по следите  Буквално. По следите по следите и го намерих в едно дере зад икономическия.

Другия приятелски мотор го откраднаха от пред общежитието. В ония години неизбежно се познаваш с мутри и подобни типове. От местния бос на трите седмици (охранители) разбрахме, че е племенника на СИК-аджииска муцуна. Разбрахме и къде е мотора, разбрахме и че излизат вечер да го карат. Казаха ни ако си го вземем, наш си е, но не могат да го карат онзи да го върне.

Започнахме да правим хайки от 15-тина мотора всяка вечер на симеоновско шосе. Тоест, хайката чакаше в студентски град, а двама дежуреха от 22:00 до към 1:00 в полето около симеоновско. Вече имаше мобифони, аз имах едно senao, военен радиотелефон. Така около седмица и нищо. Един следобяд оня от седмиците се обади, че тия с мотора са в червена звезда. Събрахме се за 15-тина минути и ги задебнахме. Сгащихме го моториста тъкмо когато излизаше от една пряка на Никола Габровски, до автобусната спирка преди кръстовището на гражданска отбрана. Налетехме му като косове на бял отел 
Навалицата на спирката онемя, два автобуса не могат да си спрат на спирката, а ние бой по шарото, бяха двама но единия избяга.Тоя дето го хванахме го оставихме да лежи и се прибрахме, даже мотора не позволихме да падне.Изначало го държах аз, после го дадох на един друг, после онзи го беше дал на един от спирката та да ходи и той да блъска гепача.

Много е гадно да ти откраднат мотора, не е само купчина желязо. Съчувствам ти зойс.  за мъката ти

[Смоки]

Уфф, гадна работа. За момент си преставих да ми изчезна някое от колелата, които съм сглобявал винтче по винтче, всяка част съм я дебнал с месеци из нета, докато я купя, вложил съм си душата, дето се вика, ...и ме сви под лъжичката. Стискам палци да си го върнеш.

[Zois]

[quote="Пачо"]
Много е гадно да ти откраднат мотора, не е само купчина желязо. Съчувствам ти зойс.  за мъката ти [/quote]

Много е гадно, наистина. Не е само купчина желязо. Не и за мен. Както и за повечето хора тук във форума, колите, моторите, колелата са много повече от купчина желязо. Те са частица от живота им.

[Гжмъц]

Уф, много кофти. Дано го намериш.
Преди няколко месеца приятел ми беше оставил едно Кавазаки Вулкан 1700/доста скъп мотор/ и въпреки, че двора ми е уж добре защитен, все го мислех.
Моят крос го държа в гаража, а колите са на открито
Силно се надявам да си върнеш машинката!

[Владислав]

Ба си, чак сега я виждам тая тема. Моите съболезнования! Много е гадно да ти откраднат возило, особено ако си мераклия. Пусто, не е просто вещ!  Дано тоя дето го е откраднал или се пребие с него, или го излежи!

[Zois]

Благодаря ви, приятели, за съчувствието и подкрепата.
За съжаление, вече месец и половина след случката... "ни вест, ни кост". Май надеждата започна да си отива лека-полека.